8 авг. 2019 г., 17:49

Очите на ината са солени 

  Поэзия » Другая
319 6 5

 

Очите на тъгата са зелени.

             Селвер

 

 

Завесата пред Господа се вдига.
За изповед мълчим като големи.
В признанието хлъзгаво на риба
очите на ината са солени.

 

Ще кажат може би по новините –
нарочно че пресичам на червено.
Горях и върху пепелта подписвах 
единственото свое престъпление.

 

Да давам път на празни великани,
да давам тон на непризната песен,
да давам знак от думи неразбрани,
да давам власт, окови да усещам.

 

От крясъка си шепота отгледах.
През себе си препускам и се губя.
Не се познавам. Копие съм бледо
на тъжна сянка от наивен въздух.

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Аз ви благодаря, че отделихте време да прочетете!
  • Като за мен написано!
  • Мари, Ники, благодаря ви от сърце! Лятно и щурчово да ви е!
  • Чудесна поанта Райне!
    Винаги си различна и иновативна!
    А поезията ти е размисъл за нови хоризонти!
  • Познавам таланта ти, но той винаги успява да ме изненада! Прекрасна поанта, Райне!
Предложения
: ??:??