20 sept 2018, 21:29  

Огледало

  Poesía » Otra
591 2 3

Стъклен пласт, боя – сребро зад него,

помнещ светлосенки, гняв и грим,

искреност и фалш, сълзи и его –

вглеждане на поглед тъй незрим.

 

Дяволско творение дали е

или сам човек го сътвори?

Отразява, но и ще разкрие,

суета със дъх неутолим.

 

Гледам, криво ли си огледало – 

с изродени образи, лица?

В тебе толкова си насъбрало –

ще се пръснеш в смях, тъга, вина!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви Таня, Албена! Опитвам се да има и нещо повече, отвъд думите, не знам доколко успявам! Поздрави!
  • Чудесен стих си сътворил, Данаиле! Мъдър...
  • Браво, Дани, творбата ти наистина носи много мъдрост - човек очаква да види себе си чрез него, но в същност, най-добре може да се види в очите на другите! Харесвам те как пишеш! Успех!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...