20 sept 2018, 21:29  

Огледало

  Poesía » Otra
596 2 3

Стъклен пласт, боя – сребро зад него,

помнещ светлосенки, гняв и грим,

искреност и фалш, сълзи и его –

вглеждане на поглед тъй незрим.

 

Дяволско творение дали е

или сам човек го сътвори?

Отразява, но и ще разкрие,

суета със дъх неутолим.

 

Гледам, криво ли си огледало – 

с изродени образи, лица?

В тебе толкова си насъбрало –

ще се пръснеш в смях, тъга, вина!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви Таня, Албена! Опитвам се да има и нещо повече, отвъд думите, не знам доколко успявам! Поздрави!
  • Чудесен стих си сътворил, Данаиле! Мъдър...
  • Браво, Дани, творбата ти наистина носи много мъдрост - човек очаква да види себе си чрез него, но в същност, най-добре може да се види в очите на другите! Харесвам те как пишеш! Успех!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...