20.09.2018 г., 21:29 ч.  

Огледало 

  Поезия » Друга
471 2 3

Стъклен пласт, боя – сребро зад него,

помнещ светлосенки, гняв и грим,

искреност и фалш, сълзи и его –

вглеждане на поглед тъй незрим.

 

Дяволско творение дали е

или сам човек го сътвори?

Отразява, но и ще разкрие,

суета със дъх неутолим.

 

Гледам, криво ли си огледало – 

с изродени образи, лица?

В тебе толкова си насъбрало –

ще се пръснеш в смях, тъга, вина!

 

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви Таня, Албена! Опитвам се да има и нещо повече, отвъд думите, не знам доколко успявам! Поздрави!
  • Чудесен стих си сътворил, Данаиле! Мъдър...
  • Браво, Дани, творбата ти наистина носи много мъдрост - човек очаква да види себе си чрез него, но в същност, най-добре може да се види в очите на другите! Харесвам те как пишеш! Успех!
Предложения
: ??:??