Стъклен пласт, боя – сребро зад него,
помнещ светлосенки, гняв и грим,
искреност и фалш, сълзи и его –
вглеждане на поглед тъй незрим.
Дяволско творение дали е
или сам човек го сътвори?
Отразява, но и ще разкрие,
суета със дъх неутолим.
Гледам, криво ли си огледало –
с изродени образи, лица?
В тебе толкова си насъбрало –
ще се пръснеш в смях, тъга, вина!