Огън без дим

14 dic 2009, 15:03

Poesía » De amor

967 0 3

Потърси ме в зората, окъпала утрото

и посрещнала ранните жълти лъчи,

потърси ме в гората, от дъжда изчистена,

закрила малките, крехки треви.

Потърси ме в звездите, тайнствено мигащи,

като очите дълбоки, добри,

в езерата, реките, скалите велики,

във простора навред ме търси.

Отвори си ръката, в дланта си ме чакай,

там може би ще поспра,

от лицето сълзата течаща не махай -

ако съм аз - усети ми вкуса.

Потърси ме в душата си - бистра и чиста,

ударите на сърцето броя,

разходи се във вените - кръв дето плиска

и там се разливам, горя.

Вселената знае, че в миг като вечност

с теб се сляхме във атом един,

луната засвети от тази сърдечност

и се превърнахме в огън, огън без дим...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.