Огън без дим
Потърси ме в зората, окъпала утрото
и посрещнала ранните жълти лъчи,
потърси ме в гората, от дъжда изчистена,
закрила малките, крехки треви.
Потърси ме в звездите, тайнствено мигащи,
като очите дълбоки, добри,
в езерата, реките, скалите велики,
във простора навред ме търси.
Отвори си ръката, в дланта си ме чакай,
там може би ще поспра,
от лицето сълзата течаща не махай -
ако съм аз - усети ми вкуса.
Потърси ме в душата си - бистра и чиста,
ударите на сърцето броя,
разходи се във вените - кръв дето плиска
и там се разливам, горя.
Вселената знае, че в миг като вечност
с теб се сляхме във атом един,
луната засвети от тази сърдечност
и се превърнахме в огън, огън без дим...
© Милена Войкова All rights reserved.
