31 mar 2012, 14:14

Окото на робота

  Poesía » Otra
1.6K 0 4

 

 

 

 

Окото на робота.

 

Трудът все още ли краси човека?

Какво работиш ти? Съпорт от памтивека.

Дните минават като спам,

новият софтуер е още по-насран.

 

Избутвам нощна смяна,

заспивам сутрин рано,

сънувам чат и мейл,

мечтите ми са фейл.

 

В специален .docx файл,

поименно «Freestyle»,

случайно, доста рядко,

изказвам се накратко.

 

Компютърът е силен,

но, моля те, пусни ме

да дишам и вървя,

на слънце да лежа.

 

Дъждът, когато нежно

се стича по стъклото,

замислено се вглеждам

в окото на робота...

 

Не спирам да работя,

но в много кратък миг,

успявам да попитам:

Не станах ли безлик?

 

31.03.12

софия

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Братан Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...