31.03.2012 г., 14:14

Окото на робота

1.6K 0 4

 

 

 

 

Окото на робота.

 

Трудът все още ли краси човека?

Какво работиш ти? Съпорт от памтивека.

Дните минават като спам,

новият софтуер е още по-насран.

 

Избутвам нощна смяна,

заспивам сутрин рано,

сънувам чат и мейл,

мечтите ми са фейл.

 

В специален .docx файл,

поименно «Freestyle»,

случайно, доста рядко,

изказвам се накратко.

 

Компютърът е силен,

но, моля те, пусни ме

да дишам и вървя,

на слънце да лежа.

 

Дъждът, когато нежно

се стича по стъклото,

замислено се вглеждам

в окото на робота...

 

Не спирам да работя,

но в много кратък миг,

успявам да попитам:

Не станах ли безлик?

 

31.03.12

софия

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Братан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...