Mar 31, 2012, 2:14 PM

Окото на робота

  Poetry » Other
1.6K 0 4

 

 

 

 

Окото на робота.

 

Трудът все още ли краси човека?

Какво работиш ти? Съпорт от памтивека.

Дните минават като спам,

новият софтуер е още по-насран.

 

Избутвам нощна смяна,

заспивам сутрин рано,

сънувам чат и мейл,

мечтите ми са фейл.

 

В специален .docx файл,

поименно «Freestyle»,

случайно, доста рядко,

изказвам се накратко.

 

Компютърът е силен,

но, моля те, пусни ме

да дишам и вървя,

на слънце да лежа.

 

Дъждът, когато нежно

се стича по стъклото,

замислено се вглеждам

в окото на робота...

 

Не спирам да работя,

но в много кратък миг,

успявам да попитам:

Не станах ли безлик?

 

31.03.12

софия

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Братан All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...