9 oct 2012, 15:35

Октомври 

  Poesía » Otra
544 0 2
Октомври има хиляди лица – 
само едно от тях изглежда златно.
В останалите, сведен над света,
Октомври рони сълзи непонятно.

Предложих чай, усмивка и съчувствие
(до болка безполезни – като люспи),
предложих ненатрапчиво присъствие –
очите му останаха си пусти...

И нямаше какво да дам, да взема,
или кому да светя пестеливо...
Завих се, та да не прихвана хрема.
Разтворих се в съчувствие. До сиво.
 

© Диана Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??