Октомври има хиляди лица –
само едно от тях изглежда златно. В останалите, сведен над света, Октомври рони сълзи непонятно. Предложих чай, усмивка и съчувствие (до болка безполезни – като люспи), предложих ненатрапчиво присъствие – очите му останаха си пусти... И нямаше какво да дам, да взема, или кому да светя пестеливо... Завих се, та да не прихвана хрема. Разтворих се в съчувствие. До сиво. |
© Диана Илиева Todos los derechos reservados