9.10.2012 г., 15:35 ч.

Октомври 

  Поезия » Друга
576 0 2
Октомври има хиляди лица –
само едно от тях изглежда златно.
В останалите, сведен над света,
Октомври рони сълзи непонятно.
Предложих чай, усмивка и съчувствие
(до болка безполезни – като люспи),
предложих ненатрапчиво присъствие –
очите му останаха си пусти...
И нямаше какво да дам, да взема,
или кому да светя пестеливо...
Завих се, та да не прихвана хрема.
Разтворих се в съчувствие. До сиво.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Илиева Всички права запазени

Предложения
: ??:??