Октомври
|
Октомври има хиляди лица – само едно от тях изглежда златно. В останалите, сведен над света, Октомври рони сълзи непонятно. Предложих чай, усмивка и съчувствие (до болка безполезни – като люспи), предложих ненатрапчиво присъствие – очите му останаха си пусти... И нямаше какво да дам, да взема, или кому да светя пестеливо... Завих се, та да не прихвана хрема. Разтворих се в съчувствие. До сиво. |
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диана Илиева Все права защищены
