|
Октомври има хиляди лица – само едно от тях изглежда златно. В останалите, сведен над света, Октомври рони сълзи непонятно. Предложих чай, усмивка и съчувствие (до болка безполезни – като люспи), предложих ненатрапчиво присъствие – очите му останаха си пусти... И нямаше какво да дам, да взема, или кому да светя пестеливо... Завих се, та да не прихвана хрема. Разтворих се в съчувствие. До сиво. |
© Диана Илиева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
