Oct 9, 2012, 3:35 PM

Октомври 

  Poetry » Other
502 0 2
Октомври има хиляди лица – 
само едно от тях изглежда златно.
В останалите, сведен над света,
Октомври рони сълзи непонятно.

Предложих чай, усмивка и съчувствие
(до болка безполезни – като люспи),
предложих ненатрапчиво присъствие –
очите му останаха си пусти...

И нямаше какво да дам, да взема,
или кому да светя пестеливо...
Завих се, та да не прихвана хрема.
Разтворих се в съчувствие. До сиво.
 

© Диана Илиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??