Октомври има хиляди лица –
само едно от тях изглежда златно.
В останалите, сведен над света,
Октомври рони сълзи непонятно.
Предложих чай, усмивка и съчувствие
(до болка безполезни – като люспи),
предложих ненатрапчиво присъствие –
очите му останаха си пусти...
И нямаше какво да дам, да взема,
или кому да светя пестеливо...
Завих се, та да не прихвана хрема.
Разтворих се в съчувствие. До сиво.