Омая
Видях те и нарекох те – Омая!
Къде попаднах, още питам аз?
Това ли името ти бе – не зная?
Оставам в плен до сетния си час.
Кажи ми, кой те майсторски извая?
За мене ти не си от кръв и плът
и слезе непокътната от Рая
по слънчев лъч, а не по земен път!
Затуй те помня, докато ме има
и в песни дивни ще те възнеса.
Ти топлиш ме във ледената зима,
до тебе жив съм, няма да умра!
17.01.17
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Данаил Таков Todos los derechos reservados
