Омая
Видях те и нарекох те – Омая!
Къде попаднах, още питам аз?
Това ли името ти бе – не зная?
Оставам в плен до сетния си час.
Кажи ми, кой те майсторски извая?
За мене ти не си от кръв и плът
и слезе непокътната от Рая
по слънчев лъч, а не по земен път!
Затуй те помня, докато ме има
и в песни дивни ще те възнеса.
Ти топлиш ме във ледената зима,
до тебе жив съм, няма да умра!
17.01.17
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
