4 nov 2008, 19:10

Онзи ден

647 0 1
Завивка, нежна, вчерашна роса,
прилив идва да ме вземе,
ще ме върне, когато си сама...
Някой поглед ще обърне,
дали това ще бъдеш ти?
Пясъкът, горещ е, носи
твоя спомен от преди.
Мисля да изпратя цвете
на всички хора по света.
Да помнят, че съм бил по време,
когато имаше я любовта.
Ще викам, викаш ли и ти с мен,
май отново пак прибързах,
не искам да забравя онзи ден,
когато чувствата отвързах...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мисля да изпратя цвете
    на всички хора по света.
    Да помнят, че съм бил по време,
    когато имаше я любовта.
    Хубаво е!
    Браво!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...