Nov 4, 2008, 7:10 PM

Онзи ден

Poetry » Love

645 0 1

Завивка, нежна, вчерашна роса,
прилив идва да ме вземе,
ще ме върне, когато си сама...
Някой поглед ще обърне,
дали това ще бъдеш ти?
Пясъкът, горещ е, носи
твоя спомен от преди.
Мисля да изпратя цвете
на всички хора по света.
Да помнят, че съм бил по време,
когато имаше я любовта.
Ще викам, викаш ли и ти с мен,
май отново пак прибързах,
не искам да забравя онзи ден,
когато чувствата отвързах...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

tanq_mezeva (Таня Мезева)

Мисля да изпратя цвете
на всички хора по света.
Да помнят, че съм бил по време,
когато имаше я любовта.
Хубаво е!
Браво!

2008-11-06T09:15:35+02:00

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0