4.11.2008 г., 19:10

Онзи ден

646 0 1
Завивка, нежна, вчерашна роса,
прилив идва да ме вземе,
ще ме върне, когато си сама...
Някой поглед ще обърне,
дали това ще бъдеш ти?
Пясъкът, горещ е, носи
твоя спомен от преди.
Мисля да изпратя цвете
на всички хора по света.
Да помнят, че съм бил по време,
когато имаше я любовта.
Ще викам, викаш ли и ти с мен,
май отново пак прибързах,
не искам да забравя онзи ден,
когато чувствата отвързах...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мисля да изпратя цвете
    на всички хора по света.
    Да помнят, че съм бил по време,
    когато имаше я любовта.
    Хубаво е!
    Браво!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...