4 нояб. 2008 г., 19:10

Онзи ден

655 0 1
Завивка, нежна, вчерашна роса,
прилив идва да ме вземе,
ще ме върне, когато си сама...
Някой поглед ще обърне,
дали това ще бъдеш ти?
Пясъкът, горещ е, носи
твоя спомен от преди.
Мисля да изпратя цвете
на всички хора по света.
Да помнят, че съм бил по време,
когато имаше я любовта.
Ще викам, викаш ли и ти с мен,
май отново пак прибързах,
не искам да забравя онзи ден,
когато чувствата отвързах...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мисля да изпратя цвете
    на всички хора по света.
    Да помнят, че съм бил по време,
    когато имаше я любовта.
    Хубаво е!
    Браво!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...