17 mar 2010, 12:26

Опит за прошка 

  Poesía » De amor
928 0 14

Да ти е светло, да ти е видело,

както на личния ден, пред олтара!

Но докога във съня ми ще идваш?

Няма ли мира за клетата вяра!

 

Тъй ще те нося все: трънче в душата ми,

обич уболо до кръв и до смърт.

Не, от раздяла не тръгва приятелство!

Мъка си, скърши се нашият път.

 

Все да е светло и все да е видело

като в безкрая на приказка бяла!

Но и във онзи свят след мен не идвай.

Да е последната тази раздяла!

© Цонка Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??