Mar 17, 2010, 12:26 PM

Опит за прошка 

  Poetry » Love
881 0 14

Да ти е светло, да ти е видело,

както на личния ден, пред олтара!

Но докога във съня ми ще идваш?

Няма ли мира за клетата вяра!

 

Тъй ще те нося все: трънче в душата ми,

обич уболо до кръв и до смърт.

Не, от раздяла не тръгва приятелство!

Мъка си, скърши се нашият път.

 

Все да е светло и все да е видело

като в безкрая на приказка бяла!

Но и във онзи свят след мен не идвай.

Да е последната тази раздяла!

© Цонка Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??