Опит за прошка
Да ти е светло, да ти е видело,
както на личния ден, пред олтара!
Но докога във съня ми ще идваш?
Няма ли мира за клетата вяра!
Тъй ще те нося все: трънче в душата ми,
обич уболо до кръв и до смърт.
Не, от раздяла не тръгва приятелство!
Мъка си, скърши се нашият път.
Все да е светло и все да е видело
като в безкрая на приказка бяла!
Но и във онзи свят след мен не идвай.
Да е последната тази раздяла!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цонка Петрова Всички права запазени
