Налегна ни зимата и не лъжат прогнозите,
че виелиците са по-силни и от пасатите.
Писмата си пиша. Бели са коловозите.
Не ми е ясно защо, но нямам и адресати.
Имената не помня. За какво са забравих.
Промъкват се в съня ми с неразбрана реч.
Над града пада сняг. Само той ми остана.
Гледам го как се сипе, как сече като меч.
Ако дълго се взираш в този небесен чертог,
ще видиш, че Мечката търси дланта Водолейна,
а на Млечният път си почива умореният Бог
и в тишината неземна несъвършенството си жалее. ...