ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
859 4423
Jan 7, 2016, 10:04 PM

Опитвам се 

  Poetry » Phylosophy
690 0 5

Налегна ни зимата и не лъжат прогнозите,

че виелиците са по-силни и от пасатите.

Писмата си пиша. Бели са коловозите.

Не ми е ясно защо, но нямам и адресати.

 

Имената не помня. За какво са забравих.

Промъкват се в съня ми с неразбрана реч.

Над града пада сняг. Само той ми остана.

Гледам го как се сипе, как сече като меч.

 

Ако дълго се взираш в този небесен чертог,

ще видиш, че Мечката търси дланта Водолейна,

а на Млечният път си почива умореният Бог

и в тишината неземна несъвършенството си жалее.

 

Гледа ни отвисоко, където зад снежната пелена

безнадеждните хора не вдяват нито Словото, нито Здрача.

И не вижда как аз се стапям... Като снега...

В мъничка точка... И се опитвам да не заплача...

© Красимир Дяков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Не ми хареса. Не като послание или смисъл. По-скоро като подредба и структура. Прекалено накъсани стихове, губи се ритъма... Всъщност - отсъства. Римите също. Ако беше бяла поезия, бих го приела, но така представено пред публиката - има нужда от сериозна редакция.
    Поздрави!
  • Ха сега Приятелю Валери ми кажи меч и сняг връзват ли се, а?! Аман от каминни плъхове!
  • Мисля, че те разбирам... Силна творба!
  • Само който не го е изживял може да ми говори така! Аз съм Приятелю, аз съм... Много си млад!
  • ...!!!
    Ако дълго се взираш в този небесен чертог,
    ще видиш, че Мечката търси дланта Водолейна,
    а на Млечният път си почива умореният Бог
    и в тишината неземна несъвършенството си жалее.
Random works
: ??:??