Орисани от лято

19 sept 2013, 22:12

Poesía » De amor

982 0 7

Узряха дюли, ябълки и грозде,

наляти с топли ласки слънце.

И да не искаш да си скъсаш,

по дяволски те мами сладостта им.

Поглъщаш лятото на глътки,

като зърна се ронят спомени

и хукваш подир облаците бели,

и се надбягваш с вятъра по покривите,

летиш високо над земята

със есенните листи пощурели.

Орисани са казват по небе да ходят

щастливите и влюбените хора.

Весела ЙОСИФОВА

2013 г.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)

2013-09-24T21:32:04+03:00
враната (Маргарита Василева)

2013-09-20T17:44:43+03:00

Нали първо горе се видяхме...!
Ех, че си...!
valia1771 (Ивон)

2013-09-20T16:46:37+03:00

Чудесно е!
djudjii (Жанет Велкова)

2013-09-20T12:33:28+03:00

Поантата ти е брилянтна!
А целият стих е един такъв мамещо симпатичен
laramaylin (Нина Чилиянска)

2013-09-20T11:35:47+03:00

Хубаво е !
goredoly (Миглена Цветкова)

2013-09-19T22:26:20+03:00

Бива си я тая орисия!
kasius (Бостан Бостанджиев)

2013-09-19T22:24:33+03:00

Е е е г-жо Йосифова, това стихотворение е по-скоро импресия и подхожда за категория "луда" (друга), защото ако се опитам да подскачам "с вятъра по покривите" най-вероятно е да се озова при неврохирурга с обострено протрузио или дископатия! Поздрави за смелата гонка с облаците!