Пет петолиния

Ако знам, че ме викат тез' две имена,

през гористи дъбрави и тучни поля.

Ако знам, че умирам след минута.Не!Пет!

Че животът си тръгва след секунда.Не!Пет!

Аз, ще грабна, ще грабна с двете ръце

наш'та хубава Яна от робски ръце!

Ще потърся и Йово.Без ръце, без очи!

И тогава, тогава, не ще ми тежи.

Само пет петолиния родна земя,

ще пробягам ни жив, ни умрял!

Ще ги нося, прегръщам, обичам,

петвековната орис презрял!