Пет петолиния
Ако знам, че ме викат тез' две имена,
през гористи дъбрави и тучни поля.
Ако знам, че умирам след минута.Не!Пет!
Че животът си тръгва след секунда.Не!Пет!
Аз, ще грабна, ще грабна с двете ръце
наш'та хубава Яна от робски ръце!
Ще потърся и Йово.Без ръце, без очи!
И тогава, тогава, не ще ми тежи.
Само пет петолиния родна земя,
ще пробягам ни жив, ни умрял!
Ще ги нося, прегръщам, обичам,
петвековната орис презрял!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
