Ако знам, че ме викат тез' две имена,
през гористи дъбрави и тучни поля.
Ако знам, че умирам след минута.Не!Пет!
Че животът си тръгва след секунда.Не!Пет!
Аз, ще грабна, ще грабна с двете ръце
наш'та хубава Яна от робски ръце!
Ще потърся и Йово.Без ръце, без очи!
И тогава, тогава, не ще ми тежи.
Само пет петолиния родна земя,
ще пробягам ни жив, ни умрял!
Ще ги нося, прегръщам, обичам,
петвековната орис презрял!