12 мая 2020 г., 22:26  

Пет петолиния

553 1 0

 

Ако знам, че ме викат тез' две имена,

през гористи дъбрави и тучни поля.

Ако знам, че умирам след минута.Не!Пет!

Че животът си тръгва след секунда.Не!Пет!

Аз, ще грабна, ще грабна с двете ръце

наш'та хубава Яна от робски ръце!

Ще потърся и Йово.Без ръце, без очи!

И тогава, тогава, не ще ми тежи.

Само пет петолиния родна земя,

ще пробягам ни жив, ни умрял!

Ще ги нося, прегръщам, обичам,

петвековната орис презрял!

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...