Вятърът свива гнездо във очите ти -
няма къде да избягаш.
В шепи събирана - бавно изтича
нежността разпиляна.
Облаци някакви - май че дъждовни -
смело завземат простора.
Нещо неясно, твърде особено
далече държи те от хората.
© Иванка Гичева Todos los derechos reservados
Ваня, отново великолепен стих.