27 ago 2008, 7:43

Остани (посветено)

  Poesía
1.5K 0 12
 

Остани

 

(посветено)

 

В съня ми влезе ти неканена,
дошла от някоя звезда на нощното небе.
Повика ме с гласа на топъл вятър,
повял от южни брегове.
Приседна лекичко до мене, видях ги -
снежнобели ангелски криле,

със тях ли долетя в съня ми,

изглеждат уморени те.
Отпуснала глава на моето рамо,

разказваше за други светове,

очите ти не бяха с цвят едничък,
в тях виждах всички цветове.

В душата ми надникна,
със тези твои две очи,

не бе поглеждал ангел в нея никога преди...
Заспа притихнала до мене,

намерила подслон в нощта,

красива беше и в съня си,

завита в белите крила...

наум помислих нещо,
преди да дойде сутринта -

„Не искам аз да се събуждам
и да се върне тя на ярката звезда..."

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Филип Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...