27 авг. 2008 г., 07:43

Остани (посветено)

1.5K 0 12
 

Остани

 

(посветено)

 

В съня ми влезе ти неканена,
дошла от някоя звезда на нощното небе.
Повика ме с гласа на топъл вятър,
повял от южни брегове.
Приседна лекичко до мене, видях ги -
снежнобели ангелски криле,

със тях ли долетя в съня ми,

изглеждат уморени те.
Отпуснала глава на моето рамо,

разказваше за други светове,

очите ти не бяха с цвят едничък,
в тях виждах всички цветове.

В душата ми надникна,
със тези твои две очи,

не бе поглеждал ангел в нея никога преди...
Заспа притихнала до мене,

намерила подслон в нощта,

красива беше и в съня си,

завита в белите крила...

наум помислих нещо,
преди да дойде сутринта -

„Не искам аз да се събуждам
и да се върне тя на ярката звезда..."

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Филип Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....