Aug 27, 2008, 7:43 AM

Остани (посветено)

  Poetry
1.5K 0 12
 

Остани

 

(посветено)

 

В съня ми влезе ти неканена,
дошла от някоя звезда на нощното небе.
Повика ме с гласа на топъл вятър,
повял от южни брегове.
Приседна лекичко до мене, видях ги -
снежнобели ангелски криле,

със тях ли долетя в съня ми,

изглеждат уморени те.
Отпуснала глава на моето рамо,

разказваше за други светове,

очите ти не бяха с цвят едничък,
в тях виждах всички цветове.

В душата ми надникна,
със тези твои две очи,

не бе поглеждал ангел в нея никога преди...
Заспа притихнала до мене,

намерила подслон в нощта,

красива беше и в съня си,

завита в белите крила...

наум помислих нещо,
преди да дойде сутринта -

„Не искам аз да се събуждам
и да се върне тя на ярката звезда..."

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Филип All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...