Остани (посветено)
Остани
(посветено)
В съня ми влезе ти неканена,
дошла от някоя звезда на нощното небе.
Повика ме с гласа на топъл вятър,
повял от южни брегове.
Приседна лекичко до мене, видях ги -
снежнобели ангелски криле,
със тях ли долетя в съня ми,
изглеждат уморени те.
Отпуснала глава на моето рамо,
разказваше за други светове,
очите ти не бяха с цвят едничък,
в тях виждах всички цветове.
В душата ми надникна,
със тези твои две очи,
не бе поглеждал ангел в нея никога преди...
Заспа притихнала до мене,
намерила подслон в нощта,
красива беше и в съня си,
завита в белите крила...
наум помислих нещо,
преди да дойде сутринта -
„Не искам аз да се събуждам
и да се върне тя на ярката звезда..."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Филип Всички права запазени
Поздравче!
