Оставете ме тука приятели мои
ще живея сама в запустялото място.
От многото подлости и лицемерия,
не намерих топлина във сърцата ви.
Оставете ме тука, приятели мои,
всеки има свой живот и го живее.
Отсякохте корените на моя живот,
а тук намерих почва да ги засадя отново.
Тук всяка сутрин слънцето изгрява и е бяло,
докосва ме с лъчи, за да бъда истинска.
Нощта е черна и аз се давя в нея,
но на помощ идват ми детските спомени.
Вятърът ми ближе ръката като вярно куче,
а после притихва и ляга в краката ми.
Тъгата като змия се увива около моето тяло,
а нямам сили да избягам от съдбата си.
Оставете ме тука приятели мои,
не разбрахте конфликтите на своето време,
останахте като новородени - слепи,
и огромна чернилка вирее в душите ви.
Заключена е портата на моите сънища,
а ключа размених срещу усмивка със дявола.
След като строшихте на парчета чувствата ми,
не мога да остана да гледам делата ви.
Оставете ме тука, приятели мои,
тук намерих свой пристан и скромна утеха,
да бъда щастлива въпреки всичко,
да бъда само моя, да бъда ничия.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитрина Станчева Todos los derechos reservados
