12 nov 2005, 23:56

Оставете ме тука приятели мои

  Poesía
1.5K 0 3
             Оставете ме тука, приятели мои,
             ще живея сама в запустялото място.
             От многото подлости и лицемерия,
             не намерих топлина във сърцата ви.

             Оставете ме тука, приятели мои,
             всеки има свой живот и го живее.
             Отсякохте корените на моя живот,
             а тук намерих почва да ги засадя отново.

             Тук всяка сутрин слънцето изгрява и е бяло,
             докосва ме с лъчи, за да бъда истинска.
             Нощта е черна и аз се давя в нея,
             но на помощ идват ми детските спомени.

             Вятърът ми ближе ръката като вярно куче,
             а после притихва и ляга в краката ми.
             Тъгата като змия се увива около моето тяло,
             а нямам сили да избягам от съдбата си.

             Оставете ме тука приятели мои,
             не разбрахте конфликтите на своето време,
             останахте като новородени - слепи,
             и огромна чернилка вирее в душите ви.

             Заключена е портата на моите сънища,
             а ключа размених срещу усмивка със дявола.
             След като строшихте на парчета чувствата ми,
             не мога да остана да гледам делата ви.

             Оставете ме тука, приятели мои,
             тук намерих свой пристан и скромна утеха,
             да бъда щастлива въпреки всичко,
             да бъда само моя, да бъда ничия.
             

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитрина Станчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ще остана с теб! ... и ще съм тиха! Прегръдка!
  • Това стихче много ме трогна... Може би защото го свързвам със сбе си
    Браво ! 6 от мен
  • Направо мога да се разплача,страхотно е,много е хубаво и е посветено на всички предатели.Но ти не тъгувай,недей така,винаги има добри хора,които мислят за теб и те ценят като човек.Те скоро може да дойдат при теб

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...