Оставете ме тука приятели мои
ще живея сама в запустялото място.
От многото подлости и лицемерия,
не намерих топлина във сърцата ви.
Оставете ме тука, приятели мои,
всеки има свой живот и го живее.
Отсякохте корените на моя живот,
а тук намерих почва да ги засадя отново.
Тук всяка сутрин слънцето изгрява и е бяло,
докосва ме с лъчи, за да бъда истинска.
Нощта е черна и аз се давя в нея,
но на помощ идват ми детските спомени.
Вятърът ми ближе ръката като вярно куче,
а после притихва и ляга в краката ми.
Тъгата като змия се увива около моето тяло,
а нямам сили да избягам от съдбата си.
Оставете ме тука приятели мои,
не разбрахте конфликтите на своето време,
останахте като новородени - слепи,
и огромна чернилка вирее в душите ви.
Заключена е портата на моите сънища,
а ключа размених срещу усмивка със дявола.
След като строшихте на парчета чувствата ми,
не мога да остана да гледам делата ви.
Оставете ме тука, приятели мои,
тук намерих свой пристан и скромна утеха,
да бъда щастлива въпреки всичко,
да бъда само моя, да бъда ничия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитрина Станчева Всички права запазени
