Nov 12, 2005, 11:56 PM

Оставете ме тука приятели мои

  Poetry
1.5K 0 3
             Оставете ме тука, приятели мои,
             ще живея сама в запустялото място.
             От многото подлости и лицемерия,
             не намерих топлина във сърцата ви.

             Оставете ме тука, приятели мои,
             всеки има свой живот и го живее.
             Отсякохте корените на моя живот,
             а тук намерих почва да ги засадя отново.

             Тук всяка сутрин слънцето изгрява и е бяло,
             докосва ме с лъчи, за да бъда истинска.
             Нощта е черна и аз се давя в нея,
             но на помощ идват ми детските спомени.

             Вятърът ми ближе ръката като вярно куче,
             а после притихва и ляга в краката ми.
             Тъгата като змия се увива около моето тяло,
             а нямам сили да избягам от съдбата си.

             Оставете ме тука приятели мои,
             не разбрахте конфликтите на своето време,
             останахте като новородени - слепи,
             и огромна чернилка вирее в душите ви.

             Заключена е портата на моите сънища,
             а ключа размених срещу усмивка със дявола.
             След като строшихте на парчета чувствата ми,
             не мога да остана да гледам делата ви.

             Оставете ме тука, приятели мои,
             тук намерих свой пристан и скромна утеха,
             да бъда щастлива въпреки всичко,
             да бъда само моя, да бъда ничия.
             

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрина Станчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ще остана с теб! ... и ще съм тиха! Прегръдка!
  • Това стихче много ме трогна... Може би защото го свързвам със сбе си
    Браво ! 6 от мен
  • Направо мога да се разплача,страхотно е,много е хубаво и е посветено на всички предатели.Но ти не тъгувай,недей така,винаги има добри хора,които мислят за теб и те ценят като човек.Те скоро може да дойдат при теб

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...