12 нояб. 2005 г., 23:56

Оставете ме тука приятели мои

1.5K 0 3
             Оставете ме тука, приятели мои,
             ще живея сама в запустялото място.
             От многото подлости и лицемерия,
             не намерих топлина във сърцата ви.

             Оставете ме тука, приятели мои,
             всеки има свой живот и го живее.
             Отсякохте корените на моя живот,
             а тук намерих почва да ги засадя отново.

             Тук всяка сутрин слънцето изгрява и е бяло,
             докосва ме с лъчи, за да бъда истинска.
             Нощта е черна и аз се давя в нея,
             но на помощ идват ми детските спомени.

             Вятърът ми ближе ръката като вярно куче,
             а после притихва и ляга в краката ми.
             Тъгата като змия се увива около моето тяло,
             а нямам сили да избягам от съдбата си.

             Оставете ме тука приятели мои,
             не разбрахте конфликтите на своето време,
             останахте като новородени - слепи,
             и огромна чернилка вирее в душите ви.

             Заключена е портата на моите сънища,
             а ключа размених срещу усмивка със дявола.
             След като строшихте на парчета чувствата ми,
             не мога да остана да гледам делата ви.

             Оставете ме тука, приятели мои,
             тук намерих свой пристан и скромна утеха,
             да бъда щастлива въпреки всичко,
             да бъда само моя, да бъда ничия.
             

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитрина Станчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ще остана с теб! ... и ще съм тиха! Прегръдка!
  • Това стихче много ме трогна... Може би защото го свързвам със сбе си
    Браво ! 6 от мен
  • Направо мога да се разплача,страхотно е,много е хубаво и е посветено на всички предатели.Но ти не тъгувай,недей така,винаги има добри хора,които мислят за теб и те ценят като човек.Те скоро може да дойдат при теб

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...