ekstasis (Михаил Цветански) ekstasis (Михаил Цветански)
13 589
11 feb 2012, 19:23

Осъзнаване

986 0 19

Животът  все е на межда;

оттатък – низ хилядолетия,

отсам – любовница душа,

изпила грях с мечти-комети  ...

 

Един кармичен огнен кръг,

обезумял  от  скрити страсти,

човешка уморена  плът,

уроците - все тъй неясни...

 

 

Събудена от миг сълза

в гледеца  жив на красотата,

съзиране на тишина

със  онзи необятен вятър...

 

Искра от порив светлина,

с която лумваме си клада

в един живот, родил съдба,

воюваща на барикада...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • ekstasis (Михаил Цветански)
    ekstasis (Михаил Цветански)
    Благодаря Ви!
    Красив и вдъхновен ден!!
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    истинно...осъзнаването идва с раните..
    споделям мислите ти, Оги...
    поздравления.
  • sisidara (Сиси)
    sisidara (Сиси)
    Винаги четейки твой стих, се пренасям в друг свят.
    Представям си написаното и попадам във вълшебство!
    А провокираш и размисъл вурху въпросите, които поставяш.
    А финалът..!!!
    Поздравления, Мишо!
  • galina67 (Галина)
    galina67 (Галина)
    "Събудена от миг сълза
    в гледеца жив на красотата,"
    Поздравявам те за стиха!
  • Djein_Ear (Евгения Тодорова)
    Djein_Ear (Евгения Тодорова)
    Замислих се, дали животът ражда съдбата или съдбата живота?!
    Но, "Животът все е на межда" - тук си прав!
    Харесвам красивите думи в стиховете ти!
    Поздрав!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0