Осъзнаване

Поэзия » Философская

985 0 19

Животът все е на межда;

оттатък – низ хилядолетия,

отсам – любовница душа,

изпила грях с мечти-комети ...

Един кармичен огнен кръг,

обезумял от скрити страсти,

човешка уморена плът,

уроците - все тъй неясни...

Събудена от миг сълза

в гледеца жив на красотата,

съзиране на тишина

със онзи необятен вятър...

Искра от порив светлина,

с която лумваме си клада

в един живот, родил съдба,

воюваща на барикада...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ekstasis (Михаил Цветански)

Благодаря Ви!
Красив и вдъхновен ден!!

2012-02-17T11:21:36+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

истинно...осъзнаването идва с раните..
споделям мислите ти, Оги...
поздравления.

2012-02-17T09:43:16+02:00
sisidara (Сиси)

Винаги четейки твой стих, се пренасям в друг свят.
Представям си написаното и попадам във вълшебство!
А провокираш и размисъл вурху въпросите, които поставяш.
А финалът..!!!
Поздравления, Мишо!

2012-02-14T08:16:13+02:00
galina67 (Галина)

"Събудена от миг сълза
в гледеца жив на красотата,"
Поздравявам те за стиха!

2012-02-13T13:23:05+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Замислих се, дали животът ражда съдбата или съдбата живота?!
Но, "Животът все е на межда" - тук си прав!
Харесвам красивите думи в стиховете ти!
Поздрав!

2012-02-13T10:50:47+02:00