ekstasis (Михаил Цветански) ekstasis (Михаил Цветански)
13 589
Feb 11, 2012, 7:23 PM

Осъзнаване

984 0 19

Животът  все е на межда;

оттатък – низ хилядолетия,

отсам – любовница душа,

изпила грях с мечти-комети  ...

 

Един кармичен огнен кръг,

обезумял  от  скрити страсти,

човешка уморена  плът,

уроците - все тъй неясни...

 

 

Събудена от миг сълза

в гледеца  жив на красотата,

съзиране на тишина

със  онзи необятен вятър...

 

Искра от порив светлина,

с която лумваме си клада

в един живот, родил съдба,

воюваща на барикада...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • ekstasis (Михаил Цветански)
    ekstasis (Михаил Цветански)
    Благодаря Ви!
    Красив и вдъхновен ден!!
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    истинно...осъзнаването идва с раните..
    споделям мислите ти, Оги...
    поздравления.
  • sisidara (Сиси)
    sisidara (Сиси)
    Винаги четейки твой стих, се пренасям в друг свят.
    Представям си написаното и попадам във вълшебство!
    А провокираш и размисъл вурху въпросите, които поставяш.
    А финалът..!!!
    Поздравления, Мишо!
  • galina67 (Галина)
    galina67 (Галина)
    "Събудена от миг сълза
    в гледеца жив на красотата,"
    Поздравявам те за стиха!
  • Djein_Ear (Евгения Тодорова)
    Djein_Ear (Евгения Тодорова)
    Замислих се, дали животът ражда съдбата или съдбата живота?!
    Но, "Животът все е на межда" - тук си прав!
    Харесвам красивите думи в стиховете ти!
    Поздрав!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0