11.02.2012 г., 19:23 ч.

Осъзнаване 

  Поезия » Философска
4.6 / 17
871 0 19
Животът все е на межда;
оттатък – низ хилядолетия,
отсам – любовница душа,
изпила грях с мечти-комети ...
Един кармичен огнен кръг,
обезумял от скрити страсти,
човешка уморена плът,
уроците - все тъй неясни...
Събудена от миг сълза
в гледеца жив на красотата,
съзиране на тишина
със онзи необятен вятър... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Всички права запазени

Предложения
  • Разпилени парчета дъга по разплакани тъжни площади. Дълго вика по мене дъжда. Аз пък дълго мълчах … ...
  • Намерих те – във тъмното светулка, в небето нощно – падаща звезда. Звукът във тишината – на цигулка,...
  • Обичай ме, но не от разстояние, така обичат слабите мъже! Поискай ме с най-силното желание – завинаг...

Още произведения »