Осъзнаване
Животът все е на межда;
оттатък – низ хилядолетия,
отсам – любовница душа,
изпила грях с мечти-комети ...
Един кармичен огнен кръг,
обезумял от скрити страсти,
човешка уморена плът,
уроците - все тъй неясни...
Събудена от миг сълза
в гледеца жив на красотата,
съзиране на тишина
със онзи необятен вятър...
Искра от порив светлина,
с която лумваме си клада
в един живот, родил съдба,
воюваща на барикада...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
