6 ago 2020, 8:53  

От другата страна

  Poesía
2.2K 12 33

Ти искаш за любов да ти напиша?

Тя е кралицата на двойни роли:

с развалини играе в Могадишу

или звездите ва́ди ги от гьола!

 

Светът ли, тоест винаги сме ние!

От другата страна съм на кълбото,

а него от любов като го свие

и удря на въртене през просото!

 

Враждебността реши – ще го напуска!

Припряна си забрави дереджето.

Остави ми бележка на закуска:

„Пресичай на червено до сърцето!“

 

Враждата пред лицето да не идва...

с „Добрият, Лошият“ ми праща „Злият“

Измислих си рецепта и молитва...

... лекувам се с любов от проклетия!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Чакърова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Таня, Мария, Веско и Безжичен - радвам се, че ви допада стихотворението. От която и страна на кълбото да застанеш, слънцето все от Изток изгрява ... всички сме само на една звезда разстояние.Благодаря ви!
  • Е, то си е за поздравление - на мен лично не ми прави впечатление мястото и конкурса, а произведението. Просто е интересно и нестандартно (май вече съм го казал ).
  • Поздравявам те, Краси!🌹
  • Двойни роли в нови похвати. Чудесно! Не сме на втори балкон, а играем заедно.
  • Заслужено първо място! Поздравления!!!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...