6.08.2020 г., 8:53  

От другата страна

2.2K 12 33

Ти искаш за любов да ти напиша?

Тя е кралицата на двойни роли:

с развалини играе в Могадишу

или звездите ва́ди ги от гьола!

 

Светът ли, тоест винаги сме ние!

От другата страна съм на кълбото,

а него от любов като го свие

и удря на въртене през просото!

 

Враждебността реши – ще го напуска!

Припряна си забрави дереджето.

Остави ми бележка на закуска:

„Пресичай на червено до сърцето!“

 

Враждата пред лицето да не идва...

с „Добрият, Лошият“ ми праща „Злият“

Измислих си рецепта и молитва...

... лекувам се с любов от проклетия!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Чакърова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Таня, Мария, Веско и Безжичен - радвам се, че ви допада стихотворението. От която и страна на кълбото да застанеш, слънцето все от Изток изгрява ... всички сме само на една звезда разстояние.Благодаря ви!
  • Е, то си е за поздравление - на мен лично не ми прави впечатление мястото и конкурса, а произведението. Просто е интересно и нестандартно (май вече съм го казал ).
  • Поздравявам те, Краси!🌹
  • Двойни роли в нови похвати. Чудесно! Не сме на втори балкон, а играем заедно.
  • Заслужено първо място! Поздравления!!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...