6.08.2020 г., 8:53  

От другата страна

2.2K 12 33

Ти искаш за любов да ти напиша?

Тя е кралицата на двойни роли:

с развалини играе в Могадишу

или звездите ва́ди ги от гьола!

 

Светът ли, тоест винаги сме ние!

От другата страна съм на кълбото,

а него от любов като го свие

и удря на въртене през просото!

 

Враждебността реши – ще го напуска!

Припряна си забрави дереджето.

Остави ми бележка на закуска:

„Пресичай на червено до сърцето!“

 

Враждата пред лицето да не идва...

с „Добрият, Лошият“ ми праща „Злият“

Измислих си рецепта и молитва...

... лекувам се с любов от проклетия!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Чакърова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Таня, Мария, Веско и Безжичен - радвам се, че ви допада стихотворението. От която и страна на кълбото да застанеш, слънцето все от Изток изгрява ... всички сме само на една звезда разстояние.Благодаря ви!
  • Е, то си е за поздравление - на мен лично не ми прави впечатление мястото и конкурса, а произведението. Просто е интересно и нестандартно (май вече съм го казал ).
  • Поздравявам те, Краси!🌹
  • Двойни роли в нови похвати. Чудесно! Не сме на втори балкон, а играем заедно.
  • Заслужено първо място! Поздравления!!!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...