Aug 6, 2020, 8:53 AM  

От другата страна

  Poetry
2.2K 12 33

Ти искаш за любов да ти напиша?

Тя е кралицата на двойни роли:

с развалини играе в Могадишу

или звездите ва́ди ги от гьола!

 

Светът ли, тоест винаги сме ние!

От другата страна съм на кълбото,

а него от любов като го свие

и удря на въртене през просото!

 

Враждебността реши – ще го напуска!

Припряна си забрави дереджето.

Остави ми бележка на закуска:

„Пресичай на червено до сърцето!“

 

Враждата пред лицето да не идва...

с „Добрият, Лошият“ ми праща „Злият“

Измислих си рецепта и молитва...

... лекувам се с любов от проклетия!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Чакърова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Таня, Мария, Веско и Безжичен - радвам се, че ви допада стихотворението. От която и страна на кълбото да застанеш, слънцето все от Изток изгрява ... всички сме само на една звезда разстояние.Благодаря ви!
  • Е, то си е за поздравление - на мен лично не ми прави впечатление мястото и конкурса, а произведението. Просто е интересно и нестандартно (май вече съм го казал ).
  • Поздравявам те, Краси!🌹
  • Двойни роли в нови похвати. Чудесно! Не сме на втори балкон, а играем заедно.
  • Заслужено първо място! Поздравления!!!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...