25 abr 2021, 8:22

От другата страната страха

  Poesía
972 2 4

От другата страна на страха...

 

Страх ме е…

Колко пъти казвала 

съм тези думи.

Колко пъти съм се 

спъвала във тях.

Колко пъти Страх 

ме е отказвал

да повярвам в любовта,

да стигна връх,

ликувайки да викна на света 

“успях!”

Аз ли съм лицето на страха…

Или той - най-грозната ми маска.

Маска сраснала се с мен,

която в нищото ме тласка…

Защо избирам аз страха 

и кой ми го вменява.

Нима ме беше страх да се родя,

или падайки стотици пъти 

да проходя…

Кога го пуснах аз във мен

и мечтите си със него споделих…

А той направи си от тях… 

…хвърчило…

с ресни -  най-светлия ми стих…

Опитват се мечтите ми да полетят, 

с душата-вятър 

до вселената да стигнат,

но заплитат се и 

мятат се в несвяст

завързани с 

невидимата нишка Страх…

Умират бавно,

свличат се без сили

с притихнала без вятъра душа…

Вперили очи в 

бленуваната Свобода…

                                     …от другата страна на страха.

                                                 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Стойчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Миночка, много ти благодаря за чудесните думи!
    Младен, благодаря ти от сърце!
    Роси, благодаря че ме посети и хареса стиха ми!
    Желая ви прекрасна Велика седмица, приятели!
  • Хубав стих!
  • Наистина разтърсващ стих. Поздравление, Ангелина!
  • Много силно стихо, само трябва мъничко кураж и волята ще обърне монетата от страната на свободата! Честита Цветница!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...