От другата страната страха
От другата страна на страха...
Страх ме е…
Колко пъти казвала
съм тези думи.
Колко пъти съм се
спъвала във тях.
Колко пъти Страх
ме е отказвал
да повярвам в любовта,
да стигна връх,
ликувайки да викна на света
“успях!”
Аз ли съм лицето на страха…
Или той - най-грозната ми маска.
Маска сраснала се с мен,
която в нищото ме тласка…
Защо избирам аз страха
и кой ми го вменява.
Нима ме беше страх да се родя,
или падайки стотици пъти
да проходя…
Кога го пуснах аз във мен
и мечтите си със него споделих…
А той направи си от тях…
…хвърчило…
с ресни - най-светлия ми стих…
Опитват се мечтите ми да полетят,
с душата-вятър
до вселената да стигнат,
но заплитат се и
мятат се в несвяст
завързани с
невидимата нишка Страх…
Умират бавно,
свличат се без сили
с притихнала без вятъра душа…
Вперили очи в
бленуваната Свобода…
…от другата страна на страха.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангелина Стойчева Всички права запазени
