5 ene 2011, 19:15

От хиляда цигари насам 

  Poesía
875 0 13

От хиляда цигари насам

пъплят в мен непокълнали мисли,

аз душа ги във облак, без свян,

че не знам накъде ще избистрят.

 

Току виж непокорно зрънце

избуи в маранята отровна

и с едва понаболо гласче

викне името, дето не помня.

 

Току виж нарисувало с пръст

по сърцето ми образ бездомен,

току виж, че надигнал е ръст

незараснал със времето спомен.

 

От хиляда цигари заря

по-добре в пепелника да тлее,

вместо пак да се уча сега

как без-теб-но със теб да живея.

© Росица Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??