rozita-p (Росица) rozita-p (Росица)
8 120
5 ene 2011, 19:15

От хиляда цигари насам

  Poesía
1K 0 13

От хиляда цигари насам

пъплят в мен непокълнали мисли,

аз душа ги във облак, без свян,

че не знам накъде ще избистрят.

 

Току виж непокорно зрънце

избуи в маранята отровна

и с едва понаболо гласче

викне името, дето не помня.

 

Току виж нарисувало с пръст

по сърцето ми образ бездомен,

току виж, че надигнал е ръст

незараснал със времето спомен.

 

От хиляда цигари заря

по-добре в пепелника да тлее,

вместо пак да се уча сега

как без-теб-но със теб да живея.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0