От хиляда цигари насам
От хиляда цигари насам
пъплят в мен непокълнали мисли,
аз душа ги във облак, без свян,
че не знам накъде ще избистрят.
Току виж непокорно зрънце
избуи в маранята отровна
и с едва понаболо гласче
викне името, дето не помня.
Току виж нарисувало с пръст
по сърцето ми образ бездомен,
току виж, че надигнал е ръст
незараснал със времето спомен.
От хиляда цигари заря
по-добре в пепелника да тлее,
вместо пак да се уча сега
как без-теб-но със теб да живея.
© Росица All rights reserved.
