От хиляда цигари насам
пъплят в мен непокълнали мисли,
аз душа ги във облак, без свян,
че не знам накъде ще избистрят.
Току виж непокорно зрънце
избуи в маранята отровна
и с едва понаболо гласче
викне името, дето не помня.
Току виж нарисувало с пръст
по сърцето ми образ бездомен,
току виж, че надигнал е ръст
незараснал със времето спомен. ...