14 ene 2011, 21:32

Oт живота

  Poesía
755 0 2

Мръсни хора

с нечисти съдби,

блеят в простора,

пилеят души...

 

Искат - не могат,

дори не грешат...

Нечестно играят,

почти не тежат.

 

Събират - изваждат,

на чужд гръб делят,

умеят... остават,

напред все вървят.

 

Ефирът е пълен

с нелепи съдби,

съвсем оголели

нечестни души...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Спасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всички малко или много сме нечестни! Как да бъдем честни към заобикалящия ни свят, когато ние не сме такива към себе си?! Това е един от огромните проблеми на нашето време! Поздрав!
  • Даа, така е...Харесва ми стихът ти, може би защото е по-хард...

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...